Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено, а сърцето на лятото още кърви. По кръга на студените мокри скали гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван. И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон, а сърцето на лятото още гори. С изяснени във мъчна усмивка черти всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита. Синьо светва слана, скрежът влиза в горите, а сърцето на лятото още тупти. На мъглите през мрачното млечно море завърни се от някъде, излъжи ме навеки. И ябълка матова донеси от далеко и сърцето на лятото няма да спре.